новина
2016-04-21
„Опит за ревизиране на социалния диалог и националните системи за индустриални отношения в някои от страните в Централна и Източна Европа"
2016-03-15
„An attempt to revitalize social dialogue and national industrial relations systems in some of the CEECs" - „Опит за ревизиране на социалния диалог и националните системи за индустриални отношения в някои от страните в Централна и Източна Европа"
2016-02-05
„An attempt to revitalize social dialogue and national industrial relations systems in some of the CEECs" - „Опит за ревизиране на социалния диалог и националните системи за индустриални отношения в някои от страните в Централна и Източна Европа"
International seminar in Riga
2016-04-21
„Опит за ревизиране на социалния диалог и националните системи за индустриални отношения в някои от страните в Централна и Източна Европа"
Беше осъществено трето представяне на Националния доклад за България – с изгладено англоезично изложение и последни актуални допълнения, отразяващи възникналите до момента въпроси и слабости във възприемането на съдържанието. Специфични въпроси се зададоха относно начина, по който функционира Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" и механизма, довел до въвеждане на т.нар. „One Day Contract" (еднодневни „ваучерни" договори) в България. По първия въпрос беше представена актуалната ситуация в ИА „ГИТ" (обобщено – ниски възнаграждения, недостатъчен персонален състав, липса на капацитет) и основните проблеми на санкционната система в българското трудово право, която все още отказва да инкорпорира съвременни механизми за определяне размера на санкциите съобразно сериозността на допуснатите нарушения и размерите на предприятието-нарушител (по аргумент с установените европейски изисквания санкцията да бъде „възспираща"). Общият извод беше, че и двете съображения водят до неефективност при инспектирането на труда: дори ИА „ГИТ" да си свърши работата (която по принцип не може да върши, тъй като няма капацитет и мотивация за това), санкциите се оказват неефективни – от една страна дори минималният им размер може да се окаже унищожителен за малки предприятия, а от друга – дори максималният им размер да се окаже незначителен и дори смехотворен за големи корпорации. По втория въпрос беше проследен често използваният механизъм българките власти да налагат едно или друго антисоциално законодателно решение по предлог, че същото е „изискване на ЕС" – какъвто е случаят и с еднодневни „ваучерни" договори. Беше проследен откритият корупционен механизъм на лобиране и „обслужване" на определени капиталови интереси във вреда на социалното равновесие. С изясняването на тези въпроси и предвид последните доработки в представянето на Националния доклад за България може да се каже, че съдържанието е изяснено изцяло и целите на проекта са изпълнени.